Въпреки заеманите от него постове, при падането на комунизма на 10 ноември 1998, Борис Филипов притежава само един панелен апартамент – наследствен от неговия баща Иван Филипов, който до 1966г е имал голяма къща в Дианабад – единствената двуетажна къща в квартала, която е отчуждена и съборена, срещу която получава от държавата 2 панелни апартамента, единият от които прехвърля на Борис.
Друго притежание на Борис е автомобил Москвич, както и нескъпа вила в село Долна Малина. Получавал е максималната за времето на комунизма заплата от 500 лева, когато учители, инженери и лекари са получавали по 100 до 150 лева.
Пари в онези времена е трудно да бъдат заделени, така че в зората на демокрацията, малкото притежавани средства Борис Филипов опитва да инвестира в закупуването на камион Камаз, с който да започне да транспортира стоки, с идеята за външна търговия, но уви – внезапно цената е удвоена (нормална практика за условията на инфлация през 90-те години), и Борис успява за тези пари да купи руски лекотоварен автомобил УАЗ. Прекият началник на Борис – генералният директор на Пластмаси и каучук, го напътства: „Ще пътуваш често и ще те канят на приеми и банкети – когато те канят, яж и пий колкото искаш, но в къщи нищо не носи!“
От времената на социализма, малкото хубави спомени останали у семейството на Борис Филипов са от ваканциите в луксозни почивни станции на Златни пясъци и Боровец. Останалото е стрес, напрежение, нескончаеми “дворцови интриги”. Успешната търговска дейност на двамата съдружници Филипови след 1989 постепенно се забавя през 1995 в резултат на новопоявилата се, нарастваща конкуренция на китайски доставчици. В този период ЕКТА-София купува продукта натриев триполифосфат (STPP) от крупния производител IHP Prahovo Holding – Сърбия (бивша Югославия) и го доставя на Hayat Kimia San. в Истанбул, Турция (производител на известните марки прах за пране Bingo и Hayat), чрез регулярен револвинг-акредитив, в количества 100 тона месечно, на цена 650 USD/t, Carriage Paid To (CPT)-Istanbul, транспортирани с ТИР-камиони. Орлин Филипов си спомня „Когато нашите пет или шест ТИР-а паркираха на тясната крайбрежна уличка пред митницата във Видин, настъпваше задръстване и транспортен хаос“. През 90-те години митницата във Видин беше на крайбрежната уличка до речната гара.
Внезапно, през 1996г, китайски производител започва да доставя същата стока, с подобно качество, на цена 450 до 460 USD/тон, CPT-Istanbul, както и в цяла Европа.
Доктор Орлин Филипов си спомня: „Тогава много търговски фирми се видяха в чудо. В началото на интернет-ерата вече нямаше място за търговски посредници, особено при търговия в индустриални количества. Производители и крайни потребители започнаха директно да се свързват, така понижавайки цената на продукцията. Огромни външно-търговски централи, каквито бяха българския Химимпорт (по-късно Г-80), югославската централа Progress Beograd, и всички други крупни търговци се задъхваха и едва оцеляваха, какво ли остава за ЕКТА-София – една малка външно-търговска фирма, съставена от двама души. Това беше зората на глобализацията“.
Тогава съдружниците Филипови взимат решение за рязка промяна в предмета на дейност. Детайлно се проучват възможностите за построяване на завод за производство на химически продукти, разглеждат се потенциални пазари и перспективи.
Орлин Филипов е имал идея да се впусне да учи икономика, за да помага по-ефективно на баща си. Филипов-баща отсича: „Икономиката не е наука. Научна ли е една дисциплина, която не е в състояние да предвиди със сигурност, например, какъв ще е курса на долара? Орлине, ти имаш чудесна професия – ти си лекар, върви по този път!“
Взето е решение. Няма да се строи фабрика. Семейната фирма ще инвестира в построяването на болница.
До идеята за строителство на болница се стига след продължително проучване. След прекратяване на фирмата с международно участие ЕКТА ООД е създадена фирма ЕКТА-София – инвеститор на изграждането на болницата.
През 1996 г, бъдещият управител и главен лекар на болницата, д-р Орлин Филипов, и неговият баща Борис Филипов – закупуват парцел земя на бул. Симеоновско шосе №108-Б. Те възлагат на проектантска дирекция към ГУСВ проектиране на специализирана ортопедична болница – не много голяма, но максимално функционална и модерна.
В следващия Блог: Строежът на новата болница и пътят на д-р Орлин Филипов към специализация в ортопедията. 